Translation of an excerpt from a book on economic globalization
(English - Bulgarian)
Globalization and its discontents. Joseph E. Stiglitz. Published: New York : W. W. Norton, c2002
from Chapter 1 – The Promise of Global Institutions
Глобализацията и неодобренията за нея - Джоузеф Стиглиц, 2002 г.
от Глава 1 - Обещанието на глобалните институции
ЗАЩО ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - сила, която донесе толкова голямо положително развитие - стана толкова противоречива? Отварянето към международната търговия помогна на много страни да пораснат далеч по-бързо отколкото биха пораснали иначе. Международната търговия подпомага икономическото развитие ако износа на страната задвижва икономическия и растеж. Растежът, доминиран от износа, е основен елемент на индустриалната политика, която обогати Азия толкова много и направи милиони хора там много по-заможни. Поради глобализацията много хора по света днес живеят по-дълго от преди и жизненият им стандарт е много по-добър. Хората на Запад може и да смятат нископлатените работни места в Nike за експлоатация, но за много хора от развиващия се свят работата в завод е много по-добра възможност от живота на село и отглеждането на ориз.
Глобализацията е отслабила чувството на изолация, което се наблюдава в голяма част от развиващия се свят, и е осигурила на много хора от развиващите се страни достъп до знания, които са били извън достъпа дори на най-богатите в която и да е страна през миналия век. Самите антиглобализационни протести са резултат от тези връзки. Връзките между активисти в различни части на света, особено създадените чрез интернет комуникациите, породиха напрежението, което доведе до договора за международните противопехотни мини, въпреки противопоставянето на много мощни правителства. Подписан от 121 страни през 1997 г. той намалява вероятността деца и други невинни жертви да бъдат осакатени от мини. Също така добре дирижираното обществено напрежение принуди международната общност да опрости дълговете на някои от най-бедните страни. Дори и при наличието на отрицателни страни на глобализацията, често има и ползи от нея. Отварянето на пазара на ямайско мляко за вноса от САЩ през 1992 г. може и да е засегнало местните млекопроизводители, но то също така означаваше, че бедните деца могат да получат по-евтино мляко. Новите чуждестранни фирми може и да засягат интересите на защитените държавни предприятия, но освен това могат и да доведат до въвеждането на нови технологии, достъп до нови пазари и създаването на нови индустрии.
Чуждестранната помощ, друг аспект на глобализирания свят, при всичките си недостатъци, все пак донесе ползи на милиони хора, често по начини, които почти останаха незабелязани: на партизаните от Филипините бяха осигурени работни места по проект, финансиран от Световната банка, тъй като свалиха оръжие; напоителните проекти увеличиха повече от два пъти доходите на земеделските производители, които бяха доволни, че имат вода; образователните проекти увеличиха грамотността в селските райони; в няколко страни проектите, свързани със СПИН, помогнаха да се ограничи разпространението на тази смъртоносната болест.
Онези, които хулят глобализацията, твърде често пропускат ползите от нея. Но привържениците на глобализацията са, ако не друго, дори още по - пристрастни. За тях глобализацията (която обикновено се свързва с приемане на триумфиращия капитализъм в американски стил) е напредък; развиващите се страни трябва да го приемат ако искат да се развиват и да се борят ефективно с бедността. Но на много хора от развиващия се свят глобализацията не е донесла обещаните икономически ползи.
Нарастващото разделение между имащите и нямащите е довело до увеличаване на броя на хората в крайна бедност в Третия свят, живеещи с по-малко от един долар на ден. Независимо от многократните обещания за намаляване на бедността, направени през последното десетилетие на 20-ти век, действителният брой на хората, които живеят в бедност всъщност се е увеличил с почти 100 милиона. Това се случва по същото време, в което общият световен доход всъщност се увеличава средно с 2.5 % годишно.
